ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Коалиция за България
прочетена от председателя на ПГКБ Сергей Станишев
Темата на днешната декларация на ПГКБ е свързана с вчерашното полагане на клетва на президента Плевнелиев и с неговото изказване, защото смятам, че си заслужава всяка една политическа сила да реагира на това какви заявки даде новоизбраният президент за своето поведение, своите приоритети. Защото това е важно за България от гледна точка на взаимодействието на институциите и политиката в страната.
Това, което прави впечатление са четири основни момента. Първо - аз лично за първи път от две години и половина чух от представител, избран от ГЕРБ като представител на тази партия, да се признае, че в страна за последните 20 години е свършено нещо положително и че правителството на ГЕРБ не започва от нулата. Това показва желание да има действително приемственост в работата на институциите и да се признават постиженията на страната ни в предишния период.
Второ - без съмнение президентът Плевнелиев направи едно усилие, което досега не е направено от правителството на ГЕРБ - да очертае своя визия за това къде трябва да стигне страната ни като икономическо, социално и гражданско развитие до 2020г.
Трето - подчерта стремежа си да бъде надпартийна институция, необвързана с интересите на една партия.
Четвърто - президентът Плевнелиев заяви, че няма неприемлива цена за демокрацията. В този смисъл изведе демократичните принципи, записани в българската Конституция, като водещ приоритет.
Всички тези четири момента и основни стълба на изказването по същество са отрицание на всичко, което се прави от правителството на ГЕРБ през последните две и половина години. Защото досега се внушаваше, че видите ли правителството на ГЕРБ има ужасно наследство и всички несполуки на управлението се дължат на това. Президентът Плевнелиев заяви, че предишните правителства постигнаха забележително намаляване на дълга на България - от близо 100% от БВП до той каза 16%, 2009г. бяха 14% - консолидираният държавен дълг. Той също така обаче каза, че тези макроикономически показатели - ниският държавен дълг, сравнително ниският бюджетен дефицит нищо не означават за хората. Защото действително политиката трябва да има една цел - гражданите да живеят по- добре, по- сигурно, по- заможно, с по- ясна перспектива за себе си.
И тук действително в стила на Мартин Лутър Кинг господин Плевнелиев направи усилието да каже своите приоритети. И неслучайно обърна внимание и се концентрира върху икономическото развитие и икономическия растеж. Само че за последните две и половина години няма сериозни постижения в тази област. Напротив - правителството на ГЕРБ целенасочено, в интерес на едри монополи и фирми, близки до себе си, разрушава самата основа на пазарната икономика, разрушава конкуренцията. Защото във всеки сектор има фирми, които са облагодетелствани чрез законодателни промени, чрез решения на правителството, чрез резултати от търговете по обществените поръчки. И няма как България да постигне това, което заявява президентът Плевнелиев - да постигнем доход от 43% от средния за ЕС на 60% и производителност от 42% на 60% при сегашната политика на правителството на ГЕРБ.
Аз незнам, може би премиерът Борисов има виждането, че ще постигнат подобни цели, но по свой, по друг начин. И той за пореден път при посещението си в Германия заяви, че когато доходите на европейските страни паднат до среднобългарските, тогава ние ще помагаме на закъсалите страни. Може би това е визията на правителството как да достигнем средноевропейските - не за сметка на покачване на доходите и на покупателната способност на българските граждани, а за сметка на падането на другите.
Искам да обърна внимание, че България по много показатели през последните години пада в Европейските класации. Това беше признато от президента Плевнелиев. За първи път представител, избран от името на ГЕРБ признава, че корупцията остава много остър проблем и няма сериозни постижения. Дори нещата стоят по обрания начин - според Трансперънси интернешънъл, международна организация, която ежегодно прави индекс на корупцията във всички страни в това число от ЕС, България е паднала в класациите до нивото от 1999г. Което означава, че корупцията в България е по- голяма, отколкото по време на „лошата тройна коалиция". Просто корупцията се концентрира, тя се централизира и това е широкоизвестен факт. Това е един основен порок на управлението на ГЕРБ.
Президентът Плевнелиев посочи и други приоритети, в това число развитието на високи технологии, стимулирането на учените от БАН и изобщо на учените да остават в България и да работят заедно с бизнеса. Само че при тези бюджети, които се налагат през последните години - за научни изследвания, за БАН - към 2020г. просто няма да имаме никаква наука, никакъв капацитет. Защото можещите учени ще избягат.
Амбициозна е и заявката за това младите хора да остават в България. в България младежката безработица е една четвърт, 25% и нищо не се прави от страна на правителството в тази област, за да се решат тези проблеми, да имат перспектива младите хора. Тоест - от една страна имаме заявка от страна на новоизбрания президент за формулиране на национална цел до 2020г. и от друга страна имаме пълно бездействие и хаотичност и действия, които водят в обратната посока от страна на правителството и управляващото мнозинство. И това е интересен нов феномен.
Искам да заявя категорично, че ако президентът Плевнелиев има волята, желанието, намерението действително да работи за национални цели, то той в лицето на водещата опозиционна политическа сила ще намери партньор. Защото ние нееднократно сме посочвали, че действията на парче на сегашното правителство водят страната в задънена улица.
ЕС има визия „Европа 2020". БСП формулира на заседание на своя Конгрес своята визия за България като европейска социална държава до 2020г. И ако искаме да достигнем до високите цели, които набеляза вчера пред парламента новоизбраният президент, действията трябва да започнат сега, а не след като падне от власт правителството на ГЕРБ. Затова смятам, че президентът от първия ден на своя мандат трябва да инициира конкретни инициативи, за което даде заявка. В това число - в момента в цяла Европа се обсъжда междуправителственият договор по отношение на финансовата стабилност. Правителството не смята парламента за достоен за сериозно и задълбочено обсъждане на този въпрос и за изработване на национална позиция. Това трябва да бъде тема на КСНС и правителството да отива с ясен национален мандат на разговори.
Второ - 2012г. е основна за ЕС от гледна точка на преговорите за финансовата рамка 2014г. - 2020г. Това също е тема за КСНС, защото трябва да знаем какви приоритети имаме ние, какво искаме, кои са червените линии на България в преговорите за финансовата рамка на ЕС. Надявам се новоизбраният президент да инициира такъв КСНС.
И последната тема, която смятам, че е достойна за подобно обсъждане, това е младежката безработица. ПЕС инициира тази година общоевропейска кампания срещу младежката безработица, която лишава Европа от перспектива. Смятам, че е наложително и в България да се предприемат и законодателни, и други реални мерки, за да може да се реализира това, което беше заявено. Младите хора да остават в страната, да виждат своята перспектива.
Дали ще има волята, силата, капацитета президентът Плевнелиев да го реализира, времето ще покаже.