kmet.BG
Интересно
избери регион
Меглена Кунева: Омъжих се по любов!
Меглена Кунева: Омъжих се по любов!
Снимка: Интервю на Меглена Кунева за Явор Дачков, Glasove.com
В последните двадесет години всеки избор се превръщаше в разочарование. Самата вие се борите за гласовете на крайно разочаровани от десницата хора, а на последните избори мнозинството от избирателите гласуваха с последната си надежда за Бойко Борисов.

Първо – надеждата никога не e последна. Както се казва тя умира последна. Това означава, че след нея сме мъртви. Много страшно би било да кажем, че в гражданския смисъл на думата сме мъртви. Може би хората, които не гласуват, наистина са минали тази черта на гражданското съществуване. Разбирам отчаянието им, но вярвам в латинската максима: „Докато дишам се надявам”. Това е велика част в същността на човека. Надеждата и умението да преодолееш краха и да тръгнеш наново. В България това не е лесно. Онова, което отличава един успяващ народ, ако щете един успяващ човек от останалите, е в това колко бързо се съвзема от разочарованието. Всеки от нас може да изпадне в разочарование – понякога за по-кратко, понякога за по-дълго. Но трябва да се съвземем. Според мен сега, хората би трябвало да се замислят и да не се подават на режисирани възмущения. Гражданският гняв трябва да води до промени, а хората да се възмутят доста по-устойчиво. Не просто да се разгневят от една искра. Мисля, че уроците от предишните избори са научени. За да се поддържа огън, само искра не е достатъчна.

Как ще се преборите за доверие, след като основното подозрение към вас е, че сте част от политическата класа, причинила разочарованието за което говорим?

Моят плюс е в това, че повече от десет години съм в политиката. Аз съм това, което виждате. Плюсът е, че съм била публична личност и всичко, което съм говорила и правила е документирано. По моите собствени критерии, плюсът е, че съм участвала в най-грандиозния проект на България – присъединяването към Европейския съюз. В политиката аз постигнах резултат. Резултат, който може да се проследи от началото до края на случването му. През цялото време се стараех да се знае всичко, което се случва с този проект. Аз рапортувах, докладвах, настоявах, гоних публичност през всичките тези години и няма моя стъпка, която да не е била видима. От отварянето и затварянето на преговорните глави до много тежките реформи през които България мина. Така, че имам познание за страната, и смея да кажа, че то е пълно. Знам какво не й беше наред на нашата икономика. Знам какво се промени и къде все още не сме наред. В същото време си давам сметка, че са прави хората, които ще попитат – щом толкова знаете, защо не оправихте нещата тогава, когато управлявахте?

Или защо не осъждате онова, в което участвахте?

Винаги съм била критична, когато се налагаше. Ако се обърнете назад ще видите, че всяко нещо, което пречеше на преговорите и беше свързано с корупция, организирана престъпност, със съдебна власт и с индустриална политика съм подлагала на атака. И не като втори ешалон. Винаги съм била първа. Това разбира се ми спечели и не малко неприятели. Голяма част от политиците работиха, наистина усърдно в много от секторите и след като си министър наравно с тях никак не е лесно да настояваш те да полагат повече усилия. Говоря и за двете правителства в които съм участвала – на Симеон Сакскобургготски и на тройната коалиция.Например, сегашният министър-председател би трябвало много добре да си спомня, сблъсъците ни по пвод неразкритите убийства по времето когато той беше главен секретар на МВР. Работата ми по време на преговорите ме научи да налагам дисциплина отвътре. Когато, сякаш сте от един отбор, но този отбор има нужда от контрол. Поначало в България се правят най-трудно координация и контрол.

Подозират ви, че сте човек на някого. Как ще отговорите на едно подобно подозрение, че вече сте в комплот?

Именно за това коалициите се оказаха много важен въпрос почти година преди изборите. Няма европейска държава в която година преди изборите да се дадат такива ясни отграничения с кого ще правиш и с кого няма да правиш коалиция. В страните, в които има ясно разграничени идеологии това обикновено се знае предварително. Коалициите там се правят само в краен случай, както стана преди време в Германия. Тъкмо защото си даваме сметка, колко чувствителна е тази тема, в „България на гражданите” – и в партията, и в сдружението проведохме много сериозен вътрешен разговор за коалициите. И хората бяха абсолютно единодушни. Те казаха – не искаме да се коалираме нито с ГЕРБ, нито с БСП, нито с ДПС. Това не е мое еднолично решение. По-добре да заявим отсега и с цялата сериозност намеренията си, отколкото да оставяме сиви зони и поводи за интриги. Подчертавам – това не е популярна практика в Европа, но тук на този етап е необходима.

Пък и никой политик не би я одобрил. Аз помня, че вашия премиер Сакскобурготски обичаше да повтаря максимата „Никога не казвай никога в политиката!”. Казвам го, въпреки, че си давам сметка за ситуацията в която ви вкарват. То е, малко като в онзи виц за заека, когото все питат, ту защо е с шапка, ту защо е без шапка, за да могат непременно да го накажат. Как се излиза от този разговор?

Недоверието трябва да се лекува с последователност и твърдост. Ще се борим за доверието на хората със силен екип, който от сега е готов да поеме цялата отговорност за управлението на страната. Коалицията в предишното управление беше много тежък урок. Тогава имаше много слаба парламентарна опозиция, а управляващата коалиция не наложи закона. Освен това имаше няколко големи корупционни скандала, които много обидиха хората. Това, което направи г-н Борисов след като стана премиер обаче е доста по-лошо. Той направи мръсната коалиция. Коалиция, която не е изречена на думи. Сега, когато коалицията е мръсна и задкулисна не е ясно кой собствено носи отговорност. Този който краде чужди депутати или ги купува? Този който осъществява коалиция без тя да е обявена? Кой собствено носи отговорност за управлението на България? Не мога да разбера как можеш да наречеш един човек, един политик, като г-н Костов Гаргамел, а след това да използваш хора от неговата партия за зам.-министри. Или е едното или другото. Не мога да си обясня как до вчера хората, които са искали да те уволняват, днес са най-верните ти съюзници. Това е изключително отблъскващо. Това са най-гнусните сделки. Как така се оказва, че за съдия Марковска гласуват ДПС, ГЕРБ и БСП? Разбрали са се. Ами да излязат и да го кажат. Да излязат и да обявят, че са заедно в управлението. Съдебната система тотално е овладяна от този партиен картел. Това, което се случва е по-лошо от видимата коалиция.

Виждали ли сте се с Бойко Борисов и с Георги Първанов?

Не. Нито преди президентските избори, нито сега. Знам, че се разпространяват слухове. Най-интересният от тях беше, че г-н Борисов ще ме направи президент. С този слух дебютирах, след като напуснах Европейската комисия. След това започнаха да разправят как заедно с г-н Сакскобургготски и г-н Доган сме ходили при господин Първанов, как сме се срещали многократно, което нито веднъж не се е случвало. Най-интересното е, че подобни клюки се пускаха и в сериозни издания.

Откога не сте се виждали с Ахмед Доган?

Поне отпреди 2005 година.

С Георги Пъравнов?

От последния път, когато бях комисар. Тогава имах редовни официални срещи с него.

А с Бойко Борисов?

От момента, в който му обясних какво печели и какво губи от смяната на поста в Европейската комисия. Тогава направих официално посещение като комисар при новоизбраното българско правителство. Когато минаха европейските избори му казах, че съм решила да изкарам мандата си в Европейската комисия до края. Това беше всичко.

Подсетихте ме за едно от най-сериозните обвинения срещу вас – излъгахте хората, които гласуваха кандидатурата ви за депутат в Европейския парламент, а вие останахте комисар и на ваше място влезе друг ваш съпартиец от НДСВ.

Това ми тежи! Но бих се опитала да дам обяснение. Поне не се опитах да лъжа по време на кампанията. Никога не съм казвала, че обещавам ако ме изберат на всяка цена да стана евродепутат. Ако бях казала едно изречение в тази посока, щях да спазя думата си и да остана в европарламента. На всички настоятелни въпроси от страна на журналистите отговарях – участвам в тези избори, за да защитя европейската тема, за да предизвикам по-голямо участие в изборите за европарламент, за да мога да предам всичко, което имам като опит и информация. Самата аз нямах вътрешна убеденост, защото Европейската комисия беше в доста особено положение. Политическата ситуация в България беше крайно неясна и нямаше никаква идея кой ще ме замести. Това си беше сложен политически въпрос. Ако имаше яснота и добре подготвен човек и ако се бяха провели нормални разговори, вероятно щях да направя тази крачка.

Коя?

Да остана евродепутат, което щеше да бъде изцяло в моя полза.

Защо във Ваша полза?

Защото мандатът ми в комисията приключваше след шест месеца, а мандатът ми на евродепутат тепърва започваше. Когато се отказах от евродепутатския си мандат аз знаех, че няма да бъда номинирана за еврокомисар от новото правителство. Г-н Борисов вече ми беше дал ясен знак за това. Както той самият ми каза, относно заплатата на еврокомисаря: „Това са много пари, трябва да ги получава наш човек”.

Лично ви го каза?

Да.

Тоест не се чувствате виновна пред онези избиратели, които гласуваха за вас на изборите за Европарламент?

Обстоятелствата не ми оставиха много възможности. Трябваше да довърша две неща – да работя за добър доклад за България, който беше много важен в онзи момент. Това нямаше как да се случи ако в еврокомисията мястото на българския еврокомисар беше празно. Другата важна задача бяха едни 300 милиона евро, които трябваше да ни се отпуснат допълнително за АЕЦ „Козлодуй”. Като български представител само аз можех да защитя позицията ни в комисията в онзи момент. Заседанията течаха. За да се проведе изслушване за новия комисар, трябваше да дойде краят на годината и ако се бях отказала България вероятно щеше да изгуби тези 300 милиона. Успях да се справя и с двете задачи. Напускането ми щеше да бъде, като да си генерал на една армия и точно преди битка да те извикат на някое друго по-спокойно място. Да речем в Генералния щаб. Аз не бягам от битки. Въпреки всичко тази история ми тежи. Поради тази причина отказах работа на доста престижни места, включително и в самата Европейска комисия.

Колко пари вземате от БНП Париба и в какъв борд участвате там?

Участвам в Обществения съвет на банката. Той се състои от 14 души, които се избират на генерална асамблея. Гледката е впечатляваща. Асамблеята се провежда в конгресния център в Париж и всички акционери гласуват. Включително най-малките. Общественият съвет не управлява банката и не взема мениджърски и корпоративни решения. Идеята за него е, че банката трябва да бъде отговорна пред обществено значими лица, избрани по този начин. Този съвет е нещо като обществен гарант за нейния престиж и нейната стабилност. Съветът се събира няколко пъти в годината, а заплащането е за участие в конкретно заседание. Информацията за парите, начина на избиране и функциите е публична и всеки, който се интересува може да я получи от банката. Парите, които получавам от там вписвам редовно в годишната си данъчна декларация, която след като се кандидатирам за депутат в следващия парламент ще стане публична. Парите не са колкото за шест апартамента. Всичко е ясно и открито и както виждате нямам никакво притеснение, относно произхода на тези средства. Участието в такъв съвет е изключително престижно и когато ме избраха там, бях поздравена от всичките си колеги от Европейската комисия, както и от администрацията и хората с които работих там. На практика съм единствения българин, който участва в Банковия съюз и от извора знам какво се случва там.

Защо ви поканиха? Каква е сделката?

Репутация. Единственото нещо, за което канят в такъв обществен съвет е репутацията. Аз имах и имам много добра репутация и това е добре  да бъде използвано. Впрочем това е добър повод да започнем такъв дебат и в България. Добре е да знаем, кой е в борда на Уникредит, например. Знаете ли кой е в борда на тази банка?

Не

На някоя банка знаете ли, кой е в борда?

Не

Ето това е. Не знаем, кои са в бордовете, освен ако не стане някой скандал. Да участваш в подобен съвет не е тежко, а е въпрос на престиж.  Тежки са нещата, които не се виждат, които стават по телефона по схемата „Ало, Ваньо”. Това е тежко.

Да ви върна в България. Познавахте ли Илия Павлов?

Не, никога. Много ви благодаря, че миналата година поместихте интервюто на тази жена, която е на снимката. (Преди година в. „Уикенд” публикува снимка за която твърдеше, че е на Меглена Кунева, която се здрависва с Илия Павловб.р.)Тази снимка беше наистина голяма лъжа. Никога не съм се засичала с Илия Павлов. През 1998 година, от когато е тази снимка, на никого не би му й минало през ум да ме кани на коктейли. Тогава моята длъжност ни най-малко не го предполагаше.

Какво работехте тогава?

Тогава бях съветник в Министерския съвет.

Как си обяснявате това, че колегите от в. „Уикенд” никога не публикуваха опровержение на тази снимка и продължиха да я показват.

Със слабост. Много тъжен за професията избор. Използвам случая да благодаря на вестник „Галерия” за смелостта и професионалното отношение, не само към мен. В наши дни тези качества се срещат все по-рядко в медиите.

Вие сте били журналист.

Да. Имам познати, които бяха в тези издания, когато те смениха политиката си за един ден. Това не е начинът да оцелее, което и да било издание. Освен ако не разчита на пари от друга дейност извън издателската.

Има доста журналисти, които ви познават от работата ви в програма „Христо Ботев” на БНР.

Да, от 1984 година.

Вие водехте ли предаване тогава?

Да. Най-напред бях репортер, след това бях водещ.

Как се обявявахте като водещ?

Като Меглена Кунева. Тогава започнах аспирантурата си. Случайно срещнах мой колега от университета, който ми каза: Защо не дойдеш в радиото? Така започнах. Най-напред с репортажи в „Младежка редакция”. После се преместих в „Добър ден” на програма „Христо Ботев” – най-напред бях репортер, след това започнах да водя правното предаване във вторник. Нека да спомена само някои от хората, с които работех. Това са Пролет Велкова, Румяна Червенкова, Виза Недялкова, Пауляна Новакова, Александър Андреев, Васил Чобанов, Владо Танев, Радосвет Радев. Плюс много от репортерите, които в момента са много известни и много добри журналисти.

Но те знаеха много добре, че тогава се представяте като Меглена Кунева.

Разбира се.

А дали вашето назначение не се дължеше на вашата семейна обвързаност с фамилията Пръмови?

Не. Явих се на конкурс, който беше по член 64 – по заместване. По това време вече имах доста години като репортер и да се явя и издържа конкурс в радиото за мен не беше проблем. Иначе радиото беше едно от най-щастливите ми занимания. Там намерих приятели, с които сме такива и до днес.

Как се отнасяте към този казус? Фамилията ви е основният повод, поради който ви нападат. Това не е маловажно, тъй като вие все пак целите да привлечете десните избиратели, които тръгнаха от антикомунизма. Аз не ги съдя за това.

Ни най-малко, аз също не ги съдя. Напротив.

И понеже в България дясната опозиция се оглавяваше от хора или свързани с Държавна сигурност, или от хора, свързани с предишната номенклатура, то тази реакция е естествена, независимо от крайностите, в които се изпада.

Абсолютно си давам сметка за това и приемам добронамерените въпроси или въпросите от нормално човешко любопитство напълно спокойно. Дразни ме, когато те са зададени от ченгета или от бивши членове на БКП. Това  искрено ме дразни и не мога да разбера как може да има такива пердета. Със съпруга ми имаме много различни семейства. Това е факт. Моето семейство и по двете линии е изключително измъчено. Объркан е животът на поне три поколения. Дядо ми по бащина линия е бил царски офицер. Не са били богати хора, но са били добре ситуирани в обществото. Били са даскали. Дядото на рода е бил даскал Куньо. След това неговият син също става учител. Петдесет и шест години е учителствал в родното си село. Имал е възможност да стане депутат, но е отказал, за да остане в селото. Почти се разплаках, когато чух тази история. Неговият брат е бил архитект. Това са Стоян и Георги Куневи. Това е рода на дядо ми. Татко е кръстен на бащата на своята майка, който е бил православен свещеник. Има и такова нещо в моя род. Аз съм католичка, а баща ми е кръстен на православния свещеник Щилион. Дядо ми, който е бил царски офицер, естествено е бил съсипан след 1944 година. Макар и герой от войната, макар и храбър офицер, е бил съсипан. Бащата на майка ми пък направо е лежал в „Белене”. Неговата жена и моя баба беше лекар. А баба ми по бащина линия не е работила, защото така е било с жените на царските офицери. За сметка на това е отгледала три деца.

Семейството на съпруга ми е напълно различно. Като една добра българска снаха аз дължа уважение на родителите на съпруга ми, които бяха едни грижливи баба и дядо. Свекър ми почина. Дядото на мъжа ми по бащина линия (също учител) е създал комунистическата организация в тяхното село в Карловско. А свекър ми наистина беше убеден в това, че комунистическата идея е начин да се наложи справедливост. През 1984 година, когато се ожени за мен, съпругът ми не сключи политически коректен брак. Вместо да се ожени за партийна секретарка, той избра да сключи брак с внучка на „народни врагове“. Неговият брак е политически некоректен за времето си, защото в моето семейство нямаше нито един партиен член. Лели, чичовци, братвчеди, никой. Освен, че преди 1989 година са били мачкани, никой нито майка ми, нито баща ми са се обърнали по някакъв начин, за да сключат политически коректен брак. Те никога не се обърнаха срещу това, което са, за да размият проблемите си със властта и да оцелеят. Те винаги са следвали чувствата си и така се е получило едно много тежко натрупване и по двете линии. Моето семейство е такова, каквото е.

Аз обичам мъжа си. На него нито за момент не му е минало през ума, че може да се ожени по партийна линия, за което още повече го ценя. Не искам да правя търговия с мъката и живота на родителите си, на бабите и дядовците си. И затова рядко говоря за тях публично. Защото си спомням разказите на майка ми, на баща ми. Татко ми е завършил военното училище. Последния царски випуск. Те са юнкери и кадети и заради 9 сепетмеври той не е могъл да бъде произведен в юнкер. Толкова му беше мъчно. Разказвал ми е как Борис ІІІ го е спирал и го е разпитвал. Това е било голяма работа за едно 15-годишно момче. Разказвал ми е докъде е можел да се разхожда в София един юнкер и докъде е можел един кадет. Как е било абсолютно невъзможно да седнеш в тогавашния градски транспорт, дори и превозното средство да е празно. Помня разказите на майка ми. Когато затварят френския колеж, в който е учила, тя е трябвало да отиде в училище, където са гледали на нея като на дете на народен враг. Как да продавам тези неща? Да ги разказвам по телевизията? Отвратително е! Не мога да го направя това нещо. Моето семейство е мое семейство. Моята история е моя история и мога да обичам когото поискам.

Оженихте се по любов?

Мисля, че това е нормалния начин да се ожениш. Слава Богу, това никога не е било пречка за съпруга ми. Слава Богу, и неговото семейство прие тези различия. И двете семейства се държаха достойно.

Вашите близки не ви ли обвиниха за предател?

Вкъщи? Не! Вкъщи имаше много демократичен дух. Майка ми и баща ми също са се оженили по любов. Разсипани и двете семейства, но се женят двамата. Аз затова и подцених този въпрос в началото, когато започнаха да се промъкват такива: Ама как? Ама свекър, ама снаха? В началото просто не разбрах за какво точно става дума. Какво точно ги притеснява? Това, че съм се омъжила за човека, когото обичам, и който се е оженил преди 1989 година за човека, когото обича. Това ми е много странно. На моето семейство не можеше и през ум да му мине да ме накара да избирам професия или съпруг насила. Това е абсурд! Вероятно са имали своите огромни съмнения. Немислимо е, че с моя съпруг се срещнахме. Никъде не са се пресичали нашите приятелски кръгове. Но понеже той беше отличник, а на мен ми трябваше една спешна консултация за един превод от правен английски, една обща приятелка ни запозна само за този превод. Така се запознахме и много предпазливо станахме приятели. Но той има изключителни качества. Той е много умен и интересен човек. И аз признавам, че ме впечатли най-напред това. Както ме впечатли, че никога, нито веднъж, не закъсня за среща. Ценя това.

А какво се случи на 10 ноември 1989 г. с неговата фамилия и с вашата?

Ами нищо. Гледахме с надежда. С огромна надежда. Андрей (Пръмов, съпругът на Меглена Кунева – б.р) винаги е бил много критичен към  нещата, които са се случвали. Особено като икономист. Има много упорито и независимо мнение и е готов да го казва винаги. Казвал го е и преди 1989 година, казва го и сега.

Ходехте ли на митинги? Карахте ли се с близките си заради политика?

Ходих пред радиото, за да скачам и да викам: „Кой не скача, е червен. Кой не вика, е ченге”. Чувствах се малко неудобно. Вече бях доктор по право. Казах си, че има и други начини да изразя това, което мисля. Бях с приятели на големия митинг на Орлов мост. Бях непрекъснато на някакви събрания и заседания на едно алтернативно дружество на СБЖ. Там се събирахме непрекъснато. Също в „Юристи за правова държава”, където членуваха юристи от университета. Беше страхотно време! Адски ми липсва прочита на литературата, прочита на киното. Започна да се пише за този период и мисля, че през това ще разберем какво ни се е случило.

Не сме се карали. Аз не съм загубила приятел заради политически спорове, за разлика от много други, които се разделяха с приятели по този повод. Моето семейство беше много здраво и ме възпита, че трябва да изслушваш, да умееш да спориш, да умееш да доказваш. Освен това трябва да дадеш възможност и на времето да каже своята дума. Очевидно всичко това се случи. Спомням си, че тогава всички и аз, и съпругът ми, имахме големи надежди, че нещата ще тръгнат бързо и добре. Бях убедена, че след 10 години България ще бъде държавата, за която сме мечтали. За мен беше огромен шанс, че ще мога да работя в областта на законодателството за околната среда. Както стана напоследък известно, моята дисертация беше за околната среда. За мен това беше голяма кауза. Законодателството ни беше безобразно остаряло. Нямаше нищо общо със света. В него нямаше кауза. И си казах: Ето, сега започвам, ще работя… И действително, започнах работа в Министерски съвет. Едно от нещата, които правих, беше изцяло ново поколение законодателство. Да пишеш закони е изумително удоволствие. Това е много четене, много работа, усет към фразата. Знаете ли първия закон за отпадъците изобщо в България откога е? От 1998 година. Никога не сме имали преди това. Никога!

Имате ли някаква съпричастност с Държавна сигурност?

Няма как. Разбира се, че не. Ето това е един от плюсовете да си бил в политиката. Аз съм била и министър, и депутат, и еврокомисар. По тази линия съм проверявана много пъти и спокойно мога да кажа: Това е положението.Нещо повече, никога не съм печелила обществена поръчка. Никога съпругът ми не е печелил обществена поръчка. Не е приватизирал гаражи, не е приватизирал банки и по време на моя мандат не сме придобивали никакви апартаменти. Всички доходи отговарят на материалното ни състояние. Така беше и преди 1989 година. Нямаме апартамент, кола или каквото и да било, купено с връзки и привилегии. Смятам, че това е важно уточнение и някои хора се вбесяват от него.

Има друг тип риск, в това, към което се прицелвате. Първо, не сте част от конюнктурата. Видяхме я Тройната коалиция, която и в сегашния Висш съдебен съвет проработи идеално. От друга страна, вие идвате като заместител, не знам дали вече може да се каже наследник на т.нар традиционна десница. Какви са подводните камъни, които могат да ви подхлъзнат тук? Обвиниха ви, че крадете идеите им, митингите им, дори и хората от други партии, които се присъединиха към вас, че сте кукувица, която снася яйца в чуждо гнездо. Мисля, че това е израз на Иван Костов по ваш адрес.

Да, това издава голям стрес и някакво желание да държиш хората като крепостни. Аз не искам никого да държа така. Искам да се боря за всеки човек, всеки ден и всяка година, и всеки месец и всяка седмица, а не от избори на избори да ги омайвам с някакви заклинания. Искам съзнателен избор. Освен всичко останало смятам, че една голяма част от хората не са твърди ядра. Една голяма част от хората искат да направят добър избор за страната си. Това са хората, с които искам да работя – хората, които разчитат на труда си, и хората, които искат да направят добър избор за следващите четири години. И след още четири може би те ще предпочетат нещо друго. Те трябва да имат право на този избор. Сега, за следващите четири аз искам да ги убедя, че „Движение България на гражданите” е най-добрият проект. Хората, които ни симпатизират и които искам да спечеля на наша страна са една много широка част от нашето общество и ако видите резултатите от президентските избори ще разберете, че за мен са гласували хора с различни убеждения.

Смятам, че е възможно човек, който не е в твърдото ядро на БСП, но е с леви убеждения да гласува за „Движение България на гражданите”. Да, ние сме се заявили идеологически като партия, която стои вдясно от центъра, но днес процесите са много динамични. Имам приятели и познати, които никога и при никакви обстоятелства не са гласували в червено, но на последните избори са подкрепили кандидати на левицата. Защото не вярват, че ГЕРБ е партия, която защитава техните интереси. Те не вярват, че това е тяхното дясно.

Иначе никога не съм правила опити да обединявам партии. Аз смятам, че партията е едно чудесно изобретение на 18–19 век. 21 век има друг тип публично участие. Аз го знам и го усещам с политическата си култура и политическата си интуиция. Това ново политическо участие ще се случи. Както се казва, на върха на пръстите ми е това усещане. Вероятно ще мине някоя и друга година, но това време ще дойде по-бързо, отколкото очакваме. Чета много програми &‐ на партии, които са дясно, център-дясно, либерали. Ето ирландската партия казва: Ние сме либерална партия, която членува в ЕНП и сме партия, която работи в интерес на ирландския народ. Това е. Така са го формулирали.

Какво означава в интерес на народа? Ето тук интелигенцията трябва да зададе рамката. Хората трябва да зададат рамката, а през журналистите, през общественото мнение, тази рамка трябва да се подреди. Кое е в обществен интерес? Кой приоритет избираме? Къде слагаме образованието, къде слагаме здравеопазването? Искаме ли да дадем повече пари от данъците на хората в тези сектори? Или обратното, вървим повече към т.нар трети стълбове, където сам се грижиш за себе си. Какво означава за нас социалната пазарна икономика, която е въведена от десницата в Германия? Какъв е въпросът с пенсионирането? Каква е статистиката при нас? Как ще се отрази на младежката безработица късното пенсиониране? Как ще се отрази на размера на пенсиите? Какво правим с инфраструктурата? Как избираме – дали строим Е79 или пътя към Бургас? На кое място колко трафик минава? Какво мислим за регионите си?

Това са въпроси, по които хората трябва да направят най-важния избор. Не искам разговорът за социалната политика да мине само вляво. Аз ще се боря в „България на гражданите” да има много ясни отговори за това какво ние мислим за социално. Защото, извинявайте, но за по-социален от Конрад Аденауер, който е десен политик и е автор на въпросната социална пазарна икономика, трудно се сещам. Един от най-големите реформатори на трудовия пазар пък е Герхард Шрьодер. Преди десет години той въведе т.нар. социален данък, който отнема тежестта от работодателите и натоварва повече потребителя, защото той плаща накрая данъка върху продукта. По този начин обаче беше съживен бизнесът. Сега във Франция, когато левият Франсоа Оланд се опитва да направи същото, което направи в Германия левият Шрьодер. Много от привържениците на френската левица обаче са срещу тази мярка. Но в Германия тази политика е дала резултати.

Така че нека да мислим и извън очертанията. Какво като се вкопчиш в думата „дясно”? Ами нека да се вкопчат, нека да си говорят. През това време хората останаха без дом и без настояще.

Ще позволите ли на хора, които искат да оцелеят в политиката, да го направят през вас?

Не обещавам депутатски места. Не обещавам постове и предпочитам да го кажа достатъчно рано, за да няма разочаровани накрая. Много е важно да успяваш да управляваш очакванията. Да не оставяш хората с впечатление, че ще получат неща, които няма да им дадеш. Имам няколко такива случая, които достатъчно рано се изясниха. Не обещавам постове, не защото не съм убедена, че един или друг човек става и ще свърши работа, а защото до последно ние всички сме в състезание. Не може да кажа: О, ти имаш политически опит и затова си гарантиран за еди какво си. А да се яви изведнъж един нов и изключително свестен човек и аз да му кажа: Не, не, в никакъв случай. Тук на опашката има един преди теб.

Политиката е състезание и принципите на състезание трябва да бъдат спазвани винаги. Иначе потъваме всички. Иначе просто ставаме старото. Много е важна специфичната роля на сдружението. То е моралният борд на партията. Неотдавна имахме един случай с един новоизбран общински председател на партията в община Родопи, който се оказа в центъра на скандал с обществени поръчки. Преди дни подаде оставка и замрази членството си в партията. Искам да кажа, че аз обществени поръчки не съм давала. Но, за да няма повече колебания как се действа, помолих сдружението да изработи етични правила, за да е ясно, че когато имаш дори една обществена поръчка, я обявяваш, за да няма изненади.

Ще спасите ли Иван Костов, ако ви помоли за това или се опита да се закачи за вашата популярност?

Моля?

Доста хора от ДСБ дойдоха при вас. Ще подадете ли ръка на т.нар. десница, ако иска да оцелее чрез вас?

Не знам какво означава да подадеш ръка в този смисъл. Да подадеш ръка на партийно ръководство? Смятам да не се разсейвам. Ако искам наистина да бягам силно напред в това състезание, нямам право да губя основната цел. За мен основната цел са хората. Страшно сериозна съм в това. Няма да позволя да ме разсейват. Вместо да отида да направя десет събрания в десет общини, аз да направя десет срещи с партийни централи? Много благодаря, не е това начинът. По старата десница няма да хвърля камък никога, но предпочитам да слушам хората, отколкото партийните централи.

Най-силната политическа фигура в момента е Бойко Борисов. Имате ли смелост, твърдост, кураж да му скочите, както се казва на сленг? Защото този, който ще победи Борисов, ще бъде следващият управляващ.

Искам да предложа смела програма за развитието на България, която да получи силна обществена подкрепа. За да осъществим всички идеи, които имаме се нуждаем от подкрепат‐а на хората. Нуждаем се от самостоятелно управление и компромисите за нас ще бъдат пагубни. В същото време Бойко Борисов много държи да остане на власт по някакви негови съображения. Докато пазеше властта си през последните три години, той забрави да изпълни всичко, свързано с корупцията и организираната престъпност. Той забрави да изпълни всичко, което обеща през 2009 година. Аз имах по-големи очаквания. Надявах се, че премиерът ще разкрие поне една малка част от поръчковите убийства, които бяха извършени, докато беше главен секретар на МВР. Защото той сега има цялата власт – служби, институции, всичко, за което се сетите. Това щеше да се отрази много добре на имиджа на България, а от там и на живота на хората. Неразровеното минало е основната причина да имаме такова настояще и да е застрашено бъдещето ни. Когато си концентрирал цялата власт в себе си и си в управлението от 2001 година, би трябвало да можеш да направиш повече. Да не говорим, че г-н Борисов твърди, че има познания за службите. Все пак е работил в МВР. Той беше длъжен да използва шанса, който му дадоха хората през 2009 година. Ако наистина е бил сериозен в намеренията си. Всъщност голяма част от хората го избраха, защото вярваха, че той ще им осигури справедливост и ще има смелостта да бръкне в раните на миналото и да ги излекува. Затова хората искаха и разчитаха на г-н Борисов, че десетките поръчкови убийства най-после ще бъдат разкрити.

А иначе инфраструктурата си върви. Аз мога веднага да поема ангажимент пред вас, че след като „Движение България на гражданите” състави самостоятелно правителство, инфраструктурата ще продължи да върви. При това с доста по-висока скорост, с доста по-добър контрол върху качеството и без анекси за обществените поръчки.

Какво означава това?

Това означава, че се сключва един договор по едни показатели, уж публично след едно състезание. След това започват анексите, защото уж се открила подпочвена вода. Интересно какви предпроектни проучвания си имал, за да не знаеш, че ще има подпочвена вода. Ние имаме три основни направления, по които работим. Първото е строителството на държавата, институциите, гражданското общество. Трябва да дадем гаранции, че обществото ще оказва реален граждански контрол върху политиците и институциите. Че хората ще имат контрол при избора на Висш съдебен съвет и при избирането на конституционни съдии. Българските институции трябва да бъдат стабилизирани чрез силен граждански контрол.Усъвършенстването на държавата е много важно.

Второто направление е икономиката. Икономиката навсякъде. Нужна е много работа, за да може бизнесът да не се чувства заплашен. Аз имам едно единствено изискване към бизнеса и то е: плащайте си данъците и акцизите. Когато стана министър-председател, моята молба ще бъде: Не ми звънете по телефона! Аз не просто бих възпряла всеки, който пречи на бизнеса и го задушава, аз наистина бих го наказала и бих направила така, че средата да е друга. Хората искат добра съдебна система, предвидими данъци, искат държавата да не се използва за рекет, по възможност по-малко бухалки, към които за съжаление се върнахме.

И третото направление е да постигнем национално съгласие върху няколко неща, които ще останат за следващите 10-15 години. Икономика, образование, съдебна власт .Това е въпрос на държавничество, а не на бакалски сметки. В момента нищо по-малко от държавник не може да оправи България, а държавник можеш да станеш само през хората.

Източник:   Автор: Интервю на Меглена Кунева за Явор Дачков, Glasove.com
Публикувано на: 11.11.2012-11:57:25
Реклама
Последни Новини
Завършена е новата пътна връзка от бул. “Брюксел“ до Терминал 2 на летище София11.01.18г.София участва в международен проект за развитие на младежкото предприемачество 08.01.18г.Йорданка Фандъкова: "Подкрепяме инвеститори, които имат отношение към околната среда, чистота на въздуха и новите технологии"16.11.17г.ВКЛЮЧЕТЕ СЕ В ХАКАТОН С НАГРАДИ – ЦЕЛТА Е СЪЗДАВАНЕ НА СОФТУЕРНИ ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА SMART CITY BURGAS03.10.17г.Новата индустриална революция обсъждат на международен форум в Пловдив29.09.17г.ОБЩИНА БУРГАС ПОЛУЧИ ДВЕ НАГРАДИ ЗА СВОЯТА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА14.06.17г.Програма Европа 2017 стартира в пространството около Триъгълната кула на Сердика14.06.17г.
Интересно
МАРИН ЗАХАРИЕВ ЩЕ УЧАСТВА В МЕЖДУНАРОДНО ИЗЛОЖЕНИЕ ЗА ФЕРМЕНТИРАЛИ ХРАНИ В КОРЕЯ23.10.13г.„Няма нищо по-хубаво от лошото време“ или „Нощ на литературата“ по габровски15.05.14г.Фестивалът „София диша” превърна ул.„Пиротска” в сцена на визуалните изкуства18.08.14г.Кметът на София Йорданка Фандъкова присъства на откриването на ски сезона на Витоша08.01.15г.ШАМПИОНКИ ПО ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАСТИКА ИДВАТ В НАШИЯ ГРАД НА ДЪРЖАВНОТО ПЪРВЕНСТВО ЗА АНСАМБЛИ08.11.16г.Морето гостува на планината в „Етъра“23.04.14г.Отборът на ОУ „Иван Вазов"-Смолян е републикански шампион по волейбол14.06.17г.
Copyright © 2008 kmet.BG All rights reserved. Privacy Policy.